dryphdvhpqm4fle0uauiКазват, че не е танго, щом се танцува самотно.

Аз пък споря и се завъртам в бързо хиро,

замятам крак за поза скорпион и стихвам като гълъб.

Обърквам йога и танго,

но пак е медитация

и взиране, и дишане, динамиката само е различна.

Нали е празник, пак ще съм сама.

Дори детето не е тук да потанцува с мен.

Ще си мисля, че зад мен е всичко трудно, тъмно.

И ще спя.

Все пак сънят е лекарство и провидение,

дори да е кошмар.

Иска ми се да сънувам цялата година.

Следващата.

Добре, де, поне една третина как ще се развие.

Засега тангото е самотно.

Не мога да изтрия прахта от черните обувки в крачола на партньора.

Казва се „Lustrada“.

Прегръдка да отварям и затварям също няма как.

Нарича се „Abrazo“.

Сама ще се упражнявам,

докато намеря още чифт крака, обути в скарпини.

Tango на Aftelier perfumes е с мен в последните дни от годината. Изпивам всяка капчица от него с усърдието, с което бебе си смуче пръста. Успокоява ме, балансира ме. Но той самият не е в абсолютно равновесие, което всъщност е хубаво, защото ме изненада със забавни асоциации, нямащи нищо общо с истинските му съставки. Започва с горчив апломб – Питър Фонда и Денис Хопър, нахлуват с чопърите си в мебелен салон. Има и от кожените им якета, и от изгорелите бензинови пари, и от мебелното лепило, от полираната дървесина, и от разлятото на циментовия под кафе на стреснатия продавач в магазина.

P1220334

P1220331

P1220337

P1220340

P1220345a

P1220339

P1220349a

Всички около мен, особено майка ми, го отбелязват като канелен, вкусен като коледни сладкиши и греяно вино, но аз си знам, че отблизо не всеки ще е толкова въодушевен и ще оцени бунтарската му природа. Много бързо, бурята отминава и всичко утихва в балсамовия дъх на вишневи костилки, тлеещи с плътни струйки дим. Като ехо от разпердушинените от моторите мебели. Прашно от пълнежа на столовете, капчици от смазката на механизми, пружини и пантички, влажно и дървесно, все едно дървесината е попила кафето, но с поне пръст амарето в него. Накрая, само сладка тъмнина потрепва върху кожата, изпълнена с надежда и трудно взети решения. Танго Rioplatense в моя интерпретация, рокендрол и йога.

tumblr_n2m3a1ewHG1soupgbo1_1280

Здрава и щастлива Нова Година! Размърдайте се! Чакат ви  (и мен, разбира се) 365 празни бели листа – изпишете ги с усмивки и любов!

Нос: Mandy Aftel

Снимки и илюстрации: personal archive, Untitled by Robert Longo (1981, charcoal and graphite on paper, robertlongo.com), brettbenzer.tumblr.com