P1210376Празникът не е определен ден. Празникът е в душата – да приемеш целия свят с чернотата и белотата му, да бъдеш целия свят и да пуснеш целия свят да си върви по пътя без дори да се замисляш да хвърляш поглед назад. Още не мога да стигна тази нирвана, но опитвам и празнувам.

Празник беше и онзиден, когато три слънчеви души ми подариха късче от времето си и ме накараха да подскачам по напечените павета на октомврийските улици, сякаш съм малко момиченце с най-красивия балон в ръка.

Среща на парфюмани – най-вопиющото социално събитие, което ми се е случвало. Използвам архаизъм, даже по-точно е архаична заемка от руски, но думата „изключителен“ не побира възхищението, одобрението, задоволството и настроението, което ми носи това. Вопиющо. Когато говориш разпалено за свое преживяване, притежание или постижение, а отсреща те слуша и разбира също толкова разпален човек. А като са повече, още повече се опияняваш. Един вид вербална медитация, водеща до въпросната нирвана. Или поне близко.

Та, среща на припек, много и прелюбопитни парфюми, а аз съм припряна и ненаситна. Опитвам се да спазвам правилото „само четири проби на кожа в един ден“, но в този момент ми е абсолютно непосилно. Грабвам, пръскам, излитам…

nd.5580French Lime Blossom – Jo Malone – обичам липите, но към парфюми с липа подхождам внимателно. Досега не съм успяла да се влюбя в такъв. French Lime Blossom хем е направен близък до естествения аромат на дребнолистната, по-сладко ухаеща липа, хем се усеща изкуствена нишка и ми навява мисли за почистващи препарати. Ще ми се да е с повече краставично-пъпешови нюанси, но се опасявам, че тогава ще ми затормозява малкия мозък и ще имам скоропостижна мигрена. Наистина ме заболя глава след два часа, но поради друга причина – тубероза, или поне туберозното проявление на жасмина. Лек дъх на цитрусова кора и кокосов лосион за тяло сред потискащата белоцветна мъгла за кратко разнообразяваха развитието, но от скърцащата от свежест липа в началото нямаше и помен. Кремест, неподозирано траен, стягащ синусите. Интересен, но не е за мен.

Golden Cattleya box smallGolden Cattleya – Olympic Orchids – хубаво ми е, когато открия парфюм, приличащ поне малко на Habanita на Molinard . Може би трябва да уточнявам дали в концентрация едт, или едп, или дори чист парфюм. Тук няма нужда от уточняване, защото само прилича на хабанитената пудрена ванилия, покрита с дебел пухкав свежо зелен от дъждове горски мъх, на нейните медени пурети и плодове в кожена торбичка. Golden Cattleya е по-сладък и пивък, по-скромен парфюм, със значително по-кратък живот, което не ми позволи да добия по-добра представа за същността му. Беше ненатрапчив и златист, докато се усещаше от китката ми. Като лъжичка мед, която близвам и забравям до следващия хипогликемичен пристъп, но пък е оставила приятен вкус на небцето.

P1210211aClimat – Lancome, vintage – аз съм Ам-Гъл, Climat е пръстенът, my preciousss. И е мой, и не е. Изцяло ме поглъща, щом го видя, владее ме с неподозирана мощ и необясними невидими тънки нишки ни свързват през времето и пространството, но не е вкъщи, не по кожата ми, не е мой…Любовта ми към алдехидите открих именно чрез Climat, макар и в по-съвременна интерпретация. От него насетне никога не си позволявам да твърдя, че не обичам определена съставка. Винаги мога да открия виолетков или мускусен парфюм, който да ме отблъсне, както и тамян или сандалово дърво, които да ме привлекат неудържимо. Така и с алдехидите и Climat. За мен е топлото, но метално проблясващо слънце на циганското лято, успокояващия полъх на мократа мозайка на старо циментово стълбище, на все още ухаещите, но попарени от слана късни рози, на чиста ленена риза, облечена под уютна вълнена жилетка. Дано останат в ebay няколко vintage шишенца до момента, в който да мога да си го позволя…

covers-Y0908280_022014Patchouli Imperial – Dior La Collection Privee – осмелих се да топна пръст и да го разнеса на затоплената сгъвка отвътре на лакътя. След две години, признавам, че е много повече от мазето на шикарско шато в Южна Франция. Не разбирам защо пачулито продължава да се приписва на хипи движението, след като е толкова разнолико и се е използвало в парфюмерията както преди 60-те години на миналия век, така и днес, успешно лансирано чрез повечето бестселъри от новото хилядолетие. Начален ъперкът, да, по аптечно горчиво пачули, което бързо изсъхва до плесенния си аспект, а накрая се успокоява в прах от грим, следа от червило и шоколадови стърготини. Разни роли, разни настроения. Уместен както върху всеки бунтовник без кауза, с протрити дънки, бяла тениска и кожено яке, така и примесен с лака по кока на костюмирана офис дама. Трайност и шлейф – почти безпределни, като се има предвид, че взимането на душ само съкращава живота на този парфюм, но не го отнема…

visuel-prehome-epice-marineHermessence Epice Marine – Hermes – акватичните аромати са най-пренебрегваната от мен категория. Имам и любимци, но само два – Aquawoman на Rochas и Un Jardin Mediterranee на Hermes. Ето, на, че Hermes пак пускат акватик с потенциал да ми бъде любимец. Само да траеше малко повече, да беше по-изразителен…Слабо солен, колкото са солени водораслите, със съблазнителния бласък, гладкост и примамливост на мокро тяло. Но ми се показа толкова нетраен, че едва смогнах да уловя от въздуха молекули от подправките, вложени в него. Сглобен е така, че да изглежда като монолитен мраморен къс, изхвърлен от студено море. Въпреки че е студен, може да ме накара да се усмихна. А щях да се усмихвам по-широко, а не с половин уста, ако Jean-Claude Ellena беше изневерил лекинко на стила си и беше сгъстил съставките за по-пълноценното ми преживяване.

10voll20140605Une Rose Vermeille – Tauer Perfumes – отново преди две години съм изпробвала и този аромат, но нищо не си спомнях за него, заради обстоятелства като цъфтящи липи, шипрови любови и алчно тестване на възможно най-голям брой парфюми върху всеки свободен квадратен сантиметър по ръцете ми (и краката, шаловете, кърпичките в чантата). Тази роза е сладка и скромна, но плодовете, които я придружават изобщо не са. Най-изкусителният малинов ликьор в парфюм, който съм опитвала! Пръски лимон добавят още киселина в коктейла и го превръщат в жива вода, вливаща се в кръвния поток и раздвижваща биотоковете! Цяла бутилка, моля! След половин ден престой и развитие, минаващо през малинови дропс бонбони и виолетков сладолед, стига до розова пудра с фин маслен завършек, вместо дращеща сухота.

10351972_924056014274940_148573826312898035_nUnknown Pleasures – Kerosene Fragrances – любов от първо помирисване! Скоро не ми се беше случвала! Лесно мога да се зарадвам на някой неизпробван парфюм, но чак влюбване…Противно на пирамидата, долавям любимата амалгама от лакрица и лавандула, която ме привърза към Eau Noire – Dior и Fourreau Noir – Serge Lutens. Предполагам, че това се дължи на подобни ароматни съединения, използвани за получаване на тревистия, хладен и опушен ефект на черния чай и за сухия дъх на препечена филийка, смлени бадеми и гума за триене, характерни за бобчетата тонка. Освен тях усещам всякакви вкусотии, които могат да накарат дори заклет последовател на Дюкан да нахлуе в някоя сладкарница и да опустоши рафтовете. Цитрусова кора, какао, горена захар, пушек от ветивер, истинска ванилия – ей такива неща ми се въртят в носа, докато ми е залепен на китката. Леле, в каква беля се вкарах! Сух, но мек като кексче, горчив, но вкусен като целувка, тъмен, но балансиран като pH-то на бебешки шампоан. Повече от секси – направо лепва етикет „Изяж ме! Изяж ме!“ и тъй като не е свръх-захаросан, бих го предпочела върху мъж. Искам го!

versilia-aurumVersilia Aurum – Profumi del Forte – един от най-ядливите парфюми, които познавам. Не парфюм, а сладкарска есенция – микс, медена ванилия с нюанси на горчив бадем и сено. Плодовете допринасят за цялостното усещане за „сладичко“, но не мога дори силуетите им да очертая. Не е моята ванилия, макар че остатъкът върху кожата след 4-5 часа ми допадна – като разтопен от слънцето шоколад в станиол. Доближава се до странната „зелена“ ванилия на Havana Vanille – L’Artisan Parfumeur (може би най-нетипичната ванилия, която познавам, но пък харесвам), което не е изненада, като се има предвид носа и зад двата аромата, Bertrand Duchaufour. Но как да дам толкова пари за парфюм, който ще трябва да търпя няколко часа, за да стигне до желаното развитие?

nd.3435Eau Gourmande Violette – Laura Mercier – мокра, леко кисела виолетка, с ментов намек, но без хлад, без особено развитие, почти моно аромат, приличащ на Balenciaga L’Essence, но му липсва неговата сила и еволюция.

fresh_fig_eau_de_toiletteEau Gourmande Fresh Fig – Laura Mercier – този е по-добре структуриран, по-„пипнат“ парфюм. Свежа, цепнала се от зрялост смокиня, потопена във ванилено мляко. Сочното усещане постепенно преминава и остава кадифеният дъх на смокинови листа и прясно шлайфана светла дървесина. Хибрид между Hermessence Santal Massoia – Hermes и Fico di Amalfi – Acqua di Parma Blu Mediterraneo, но по-мил и от двата, спестявайки ми главоболието.

Носове: Jo Malone за French Lime Blossom, Ellen Covey за Golden Cattleya, Francois Demachy за Patchouli Imperial, Gerard Goupy за Climat, Jean-Claude Ellena за Hermessence Epice Marine, Andy Tauer за Une Rose Vermeille, John Pegg за Unknown Pleasures, Bertrand Duchaufour за Versilia Aurum, Laura Mercier за Eau Gourmande Violette и Eau Gourmande Fresh Fig.

Снимки и илюстрации: личен архив, fragrantica.com, orchidscents.com (Olympic Orchids Artisan Perfumes), dior.com, usa.hermes.com, tauerperfumes.com, by Danina Al-Musawi on houseofkerosene (Kerosene Fragrances), profumidelforte.it, lauramercier.com