L'eter

Блог за олфактивни преживявания

Tag: праскова

Прасковено

Напоследък съм ужасна майка. Егоист. Искам детето ми да е с мен, да й се радвам, но и да я контролирам, но искам и време за себе си, което получавам трудно и въобще не се чувствам зле, когато му се наслаждавам. Когато е далеч от мен, знам, че е за нейно добро – да се разнообразява, да расте и сред други хора, които оцветяват мирогледа й, но тъгувам, тревожа се и всяка нейна вещ ме разпилява и събира обратно, сякаш съм облак прах.

P1300807

Read More

Festina lente

il_570xN.372442775_ot2pАз съм момиче, старица, жена. Аз криволича в настоящето, като си спомням бъдещето и очаквам миналото. Вечер заспивам на осемдесет, събуждам се на десет в обещаващата утрин.

Аз съм напластена, беля се като лук. Никой не плаче, защото съм специален сорт, но и малко хора разбират това, защото не смеят да посегнат и да махнат външните люспи.

Mea Culpa.

Улеснението постигам с аромати. Питка ще омеся, ще проветря стаите, парфюм ще си сложа. Даже три парфюма. Припознах се в тях и ако някой друг ме припознае, ще ми подаде ръка.

Read More

Prima annusata 4

Under The Summer Rain Antonio GramboneВремето беше топло, задушно от влагата на ежедневните летни дъждове тази година, а аз – като щателно изцеден лимон, но с бавно набираща скорост еуфория в душичката.

Read More

Prima annusata 2

Emanuel Schongut Stone Man Stone HouseВреме: около 30°С, които на сянка се чувстваха като 20, а на слънце – като 35. Физическо и психическо състояние – умора, но сладка, с измамна безгрижност.

Read More

Хедонист / Б9

1372680239_korekom-zaharna-fabrika-i-koli-lada-10-12.1988Когато бях на 6 години, повечето ми връстнички мечтаеха за живот в Австралия, Африка или Бразилия, заради излъчваните по това време сериали „Птиците умират сами“, „Шака Зулу“ и „Робинята Изаура“. Докато те се прехласваха и съпреживяваха изпепеляващите страсти заедно с героините и бабите си, аз гледах с любопитните очи на пътешественик. Попивах всяка информация за австралийската пустош и нейните опасни животни, за африканските племенни войни и шаманските билки и отвари, за бразилското робство и шантав климат. Освен това си мислех, че подобни преживявания могат да се купят или поне да се подушат в Кореком. Имала съм късмета и сравнително рядката възможност да се насладя на повечето вкусотии, предлагани там, като наследство от дългогодишната работа зад граница на единия ми дядо – лекар. Особено силно ме впачатляваше ароматът, който ме лъхваше на влизане в ярко осветения ъглов магазин с блестящ червен неонов надпис. Миришеше на лукс и пътешествия.

Read More

Powered by WordPress & Theme by Anders Norén