L'eter

Блог за олфактивни преживявания

Tag: гардения

Prima annusata 8

В първите дни на лятото, продължавам да си припомням кои аромати изпробвах през последните два месеца.

P1240056

Време: Пролетта е във вихъра си. Сякаш пелиново вино се влива в потоците й, леко нагарча, но раздижва соковете на тревите и дърветата, всичко цъфти, прелива, хвърчи, усмихва се. Аз съм нетърпелива за всичко красиво, което предусещам, че идва към мен.

P1240841

Read More

Две гардении

P1220095aКотка съм. По никакъв хороскоп, по мое усмотрение. И си мечтая за Куба. Или Италия. Детето ми иска да живее в Италия (без да съм й говорила за там), в къща с огромен двор за кончета, котки, кучета и…кокошки. Всичко с  „К“, ха! Няма да й кърша хатъра, я! Котка съм. Искам да ми е топло.

Даже с ароматите упорствам и напирам към топлите страни. Гардения. Кой носи парфюм с гардения под 10°С ? Аз, разбира се, а вероятно в момента и някои от парфюманите в Южното полукълбо – Аржентина, Австралия, ЮАР, които логично търсят прохлада в жегата около Коледа…

Read More

Медитация

Alexander Janssen The GroveТова е моята медитация днес.

Нищо не е каквото изглежда. Така е добре.

Всеки е бистър поток. Всеки е пълзяща изстиваща лава. Всеки изтича през пръстите на времето и преминава в друго състояние. Ние сме флуидни. Ние нямаме граници, ние имаме посока. Ние сме по-бавни или по-бързи, но ние се движим, изтичаме.

Read More

Люлякови дни / Б16

P1180925Aux perdu (извинете моя френски) би трябвало да значи „за загубеното“. Opardu е свободна интерпретация и по звучене, и по смисъл на същия израз, но възникнала спонтанно в търсещия ум на Jan Ewoud Vos. Той е човекът зад една от най-изтънчените нишови парфюмни къщи – Puredistance. Annie Buzanthian създава Opardu като ароматен израз на „дъбокия копнеж по отминали дни на мечтателно изобилие и истинска романтика“.

P1120878Opardu е усмихваща носталгия. Не носталгия, от която те заболява сърцето, а носталгия като купчина пухени възглавници, на които стъпваш, за да стигнеш книгата на горния рафт.

Read More

Неподозирано ирландско

Carmela and the pixie Beatriz Martin VidalФизическото ми тяло никога не е стъпвало на „Изумрудения остров“, но астралното ми тяло се е реяло безброй пъти с освободените ветрове над тучните ливади и стръмните тъмни скали. Ирландската земя ме зове насън, когато съм в най-тъмните си дни, на дъното. Ирландско ми е и дневното унасяне и втренчване през вратите на голямото трансконтинентално пространство, което ме дели от мечтания остров.

Мечтая си за много места, но Ирландия ме оживява с детски ентусиазъм. Инжекция оптимизъм.

Read More

Powered by WordPress & Theme by Anders Norén