2012AA41629Напоследък живея в картина на Дали. Не завиждайте, безумно е. Дисторшън откъдето и да го погледнеш. Представям си как мозъкът ми като остатък от паста за зъби се самоизстисква през ушите и носа ми, ръцете ми безжизнени като преразтегнат ластик, а краката ми – надлежно разчленени, одялани и съединени наново с китайски клечки за хранене…Причини – бол. Тревожно гризане на нокти и ровене в косата, параноично озъртане и потръпване, депресивна сънливост и размекване. Модерно било. Не ви искам модите! Трябва да стъпвам внимателно, да се оглеждам, да се ослушвам, да търся не-пре-къс-на-то. Това напряга безпощадно, уморява. Затова ще прощавате дългото ми мълчание и отсъствие.

Read More