L'eter

Блог за олфактивни преживявания

Tag: виолетка

Битката на кожите


Кожата е дишане на повърхността. Мирисът й е най-трудно и най-лесно възприеманият калейдоскоп.Всъщност кожа в парфюм няма. Не се заблуждавайте от натуралистичните сцени в „Парфюмът: историята на един убиец“. Има брезов катран и мирта, цистус, мускон, стиракс, изобутил хинолин, касия, хвойново масло, кастореум, алдехиди, тютюн, черен чай и какво ли още не, добавящо горчиви, прашни или лакирани нюанси към идеята за кожа. Независимо дали разбирате от щавене на кожа и химия или не, кожата привлича като гравитацията, отблъсква като еднакви заряди.king-arthur-woad-keira-knightley

Read More

Почти забравих за…Prima annusata 9

Творецът в мен се скатава дълго време това лято. То лятото се изцеди през хартията за подвързване на учебници, кичури изсветляла коса и режещите дупки на кутийки от сайдер.

Творецът трябва да живне, да изтупа прашните мисли и чувства, да се гмурне в есенните облаци и да диша, и диша…

art,artist,creativity,kurtvonnegut,life,music-31d38fecbd99a02753db7feaa1b7665e_h

Изтупвам наред и преминавам нататък.

Read More

Prima annusata 8

В първите дни на лятото, продължавам да си припомням кои аромати изпробвах през последните два месеца.

P1240056

Време: Пролетта е във вихъра си. Сякаш пелиново вино се влива в потоците й, леко нагарча, но раздижва соковете на тревите и дърветата, всичко цъфти, прелива, хвърчи, усмихва се. Аз съм нетърпелива за всичко красиво, което предусещам, че идва към мен.

P1240841

Read More

Етюд 34

1Незряло е да криеш възрастта си. Още по-незряло е и да я развяваш като бяло знаме заради гордост или предразсъдъци. Не ги умея тия неща. Признавам си и толкова. Детето ми обаче напоследък се издува като пуйче и изстрелва почти на всеки срещнат: „Аз съм на 6, но моята майка е на 34!“. Иначе казано – засвидетелства ми уважение с изтърколените думички, околните се забавляват, а аз се замислям. От близо пет години съм наджапала в привидно по-спокойните и бистри води на третото десетилетие от живота си, а не го бях усетила. Досега. Или по-точно, до момента, в който не попаднах на списъка „34 находчиви начина да разтребите целия си живот“ (в свободен превод от английски, защото понякога българският език е по-цветист и точен). И разбрах, че съм се научила да прилагам голяма част от тях! Правилото на Петте неща, Оправянето на леглото, Кутии и кутийченца за резпределяне и прибиране, Почистването на хладилника (и не само),  Разчистването на Фейсбук (и пощата), Кърпи на ниско разположени кукички… Но това са чисто физически улесняващи трикове. Психическите са по-трудни за измисляне и осъществяване. Лягане до 23ч. (трудно го спазвам). Избягване на алкохол в делнични дни (справям се, не се изкушавам лесно). Само един телевизор и при това – извън спалнята, с пренебрегване на новини, публицистични предавания, риалити и сапунени опери. Половин ден без компютър, таблет, смартфон (мдам…, поне смартфон нямам). Физически упражнения – всеки ден. Поне едно излизане навън на ден, с поне половин час ходене. Четене на книга – всеки ден. Четене на детето преди заспиване – всяка вечер (има и пропуски, предхождани от културно-възпитателни обяснения на висок глас). Няма да се отплесвам по въпроса за здравословния живот, но тези в общи линии лесни за спазване трикове наистина „разтребват“ и балансират ежедневието на един 30-годишен човек.

Read More

(Не)възможно зимно теменужено

violet_iris_bookmark_by_newsha_ghasemi-d50119mПакостливите аромати се влюбват в топлите дни. Студените дни се влюбват в пакостливите аромати. Не мога да си обясня по друг начин невъобразимата промяна, която настъпи във възприятието ми, когато посегнах към Impossible Iris на Ramon Monegal преди няколко дни. Спечелих го честно, с поздравителна снимка в конкурс по случай втория рожден ден на един от най-следените от мен блогове, Chemist In The Bottle на  Lukasz Szczesniak. Бях го сънувала този парфюм и въпреки че малко се колебаех дали Impossible Iris или Cuirelle да избера, а не познавах нито един, спрях се на „Невъзможният“, тъй като съдържа повечето от моите любими парфюмни нотки: любима плодова – малина, любима белоцветна – жасмин, любима жълтоцветна – иланг-иланг, любима цветна (въобще!) – виолетка. Установила съм, че съм с аносмия към мимоза в парфюм (сравнявала съм с истински цвят), а пък ирисовият аромат се научих да го разбирам и харесвам. Може би и кожата ми се промени и започна да го приема, да го превръща в магия за привличане. Да, и такива неща се случват. Преди години ме задавяше и душеше, носеше ми усещане за прашасали мръсни тавански стаи и дори по-лошо – за престояла риба. А днес, щом подуша ирисов парфюм, той отива директно или в списъка ми с ароматни желания, или в количката за пазаруване (изключително рядко за последната година, за съжаление).

Read More

Празник – prima annusata 5, старо злато и няколко подобрени възгледа

P1210376Празникът не е определен ден. Празникът е в душата – да приемеш целия свят с чернотата и белотата му, да бъдеш целия свят и да пуснеш целия свят да си върви по пътя без дори да се замисляш да хвърляш поглед назад. Още не мога да стигна тази нирвана, но опитвам и празнувам.

Празник беше и онзиден, когато три слънчеви души ми подариха късче от времето си и ме накараха да подскачам по напечените павета на октомврийските улици, сякаш съм малко момиченце с най-красивия балон в ръка.

Read More

Prima annusata 4

Under The Summer Rain Antonio GramboneВремето беше топло, задушно от влагата на ежедневните летни дъждове тази година, а аз – като щателно изцеден лимон, но с бавно набираща скорост еуфория в душичката.

Read More

Две виолетки / Б18

P1190848Au Pays de la Fleur d’Oranger* е парфюмна къща във възход. Последните няколко месеца виждах, че всички мои познати блогъри, парфюмисти, следените от мен онлайн магазини и списания се надпреварват да хвалят техните аромати. Нямаше как да не наостря…нос и с надежда, че няма да бъда пренебрегната, се свързах с мениджъра на къщата Sasha Leroux. Тя се оказа виртуално усмихнат (,а предполагам и на живо) и отзивчив човек, който веднага реагира на молбата ми и не след дълго вкъщи пристигна едно кокетна кутия, пълна с благоуханни изненади. В еуфорията и нетърпението си, веднага се ароматизирах с няколко от скъпоценните вайълчета, но разбира се, трябваше време и възможност да понося максимум два от парфюмите в различни ситуации и настроения, за да седна пред компютъра вдъхновена и уверена, че ги познавам поне мъничко.

Read More

Къде отиде слънцето?

purple sun

Слънцето се смали като старец

по пътя

Read More

Powered by WordPress & Theme by Anders Norén