L'eter

Блог за олфактивни преживявания

Category: Какви ли още не страници (Page 1 of 2)

Етюд 34

1Незряло е да криеш възрастта си. Още по-незряло е и да я развяваш като бяло знаме заради гордост или предразсъдъци. Не ги умея тия неща. Признавам си и толкова. Детето ми обаче напоследък се издува като пуйче и изстрелва почти на всеки срещнат: „Аз съм на 6, но моята майка е на 34!“. Иначе казано – засвидетелства ми уважение с изтърколените думички, околните се забавляват, а аз се замислям. От близо пет години съм наджапала в привидно по-спокойните и бистри води на третото десетилетие от живота си, а не го бях усетила. Досега. Или по-точно, до момента, в който не попаднах на списъка „34 находчиви начина да разтребите целия си живот“ (в свободен превод от английски, защото понякога българският език е по-цветист и точен). И разбрах, че съм се научила да прилагам голяма част от тях! Правилото на Петте неща, Оправянето на леглото, Кутии и кутийченца за резпределяне и прибиране, Почистването на хладилника (и не само),  Разчистването на Фейсбук (и пощата), Кърпи на ниско разположени кукички… Но това са чисто физически улесняващи трикове. Психическите са по-трудни за измисляне и осъществяване. Лягане до 23ч. (трудно го спазвам). Избягване на алкохол в делнични дни (справям се, не се изкушавам лесно). Само един телевизор и при това – извън спалнята, с пренебрегване на новини, публицистични предавания, риалити и сапунени опери. Половин ден без компютър, таблет, смартфон (мдам…, поне смартфон нямам). Физически упражнения – всеки ден. Поне едно излизане навън на ден, с поне половин час ходене. Четене на книга – всеки ден. Четене на детето преди заспиване – всяка вечер (има и пропуски, предхождани от културно-възпитателни обяснения на висок глас). Няма да се отплесвам по въпроса за здравословния живот, но тези в общи линии лесни за спазване трикове наистина „разтребват“ и балансират ежедневието на един 30-годишен човек.

Read More

Танго Корте

dryphdvhpqm4fle0uauiКазват, че не е танго, щом се танцува самотно.

Аз пък споря и се завъртам в бързо хиро,

замятам крак за поза скорпион и стихвам като гълъб.

Обърквам йога и танго,

но пак е медитация

и взиране, и дишане, динамиката само е различна.

Нали е празник, пак ще съм сама.

Дори детето не е тук да потанцува с мен.

Ще си мисля, че зад мен е всичко трудно, тъмно.

И ще спя.

Все пак сънят е лекарство и провидение,

дори да е кошмар.

Иска ми се да сънувам цялата година.

Следващата.

Добре, де, поне една третина как ще се развие.

Засега тангото е самотно.

Не мога да изтрия прахта от черните обувки в крачола на партньора.

Казва се „Lustrada“.

Прегръдка да отварям и затварям също няма как.

Нарича се „Abrazo“.

Сама ще се упражнявам,

докато намеря още чифт крака, обути в скарпини.

Read More

Рано ли е за рози?

Щом месец май се преполовеше, дядо започваше да носи рози от градината на института, в който работеше. Рози, прави като гвардейци. С цветни главички като напластените поли на ренесансова придворна дама. Цвят на мелнишко вино. Венчелистчетата – плътни, матови, на допир като копринено кадифе. Уханието им мигновено събуждаше всичките ми детски възприятия и предизвикваше усмивка. Действаше като сигурна ароматерапия.

P1190150

Read More

Празник – prima annusata 5, старо злато и няколко подобрени възгледа

P1210376Празникът не е определен ден. Празникът е в душата – да приемеш целия свят с чернотата и белотата му, да бъдеш целия свят и да пуснеш целия свят да си върви по пътя без дори да се замисляш да хвърляш поглед назад. Още не мога да стигна тази нирвана, но опитвам и празнувам.

Празник беше и онзиден, когато три слънчеви души ми подариха късче от времето си и ме накараха да подскачам по напечените павета на октомврийските улици, сякаш съм малко момиченце с най-красивия балон в ръка.

Read More

Безпокойство

The Long Bright Dark by Chris BuzelliНапълно естествено е за мен да подлагам на съмнение всичко, което чувам и виждам. Съвсем в реда на нещата в неподредения ми „маймунски ум“ е да съм съпричастна към всяко нещастно същество, което срещам по пътя си, винаги се опитвам да помогна, дори мъничко, дори само с мисъл. Затрупвам се със задачи и когато остана без някое натоварване се учудвам и не съумявам да се организирам успешно. Тази плетеница от думи е оправдание. Оправдание, че повече от месец не съм писала за блога. Мина рожденният му ден, на 29ти май. Три години. Не писах, не правих торта, не забърках томбола с награди. Случиха се и куп други неща – по-тъмни, по-светли, но все изискващи вниманието ми и старанието ми, които трудно съумявам ефективно да впрегна за работа.

Мрънкам си.

Read More

Пролетно почистване

Необяснимата пролетна приповдигнатост отдавна ни завладя.

P1180234

Read More

Тя вече е на 5 години!

P1170544И може да чете на срички!

Става рано, крачи смело,

не скучаят двете й ръчички!

И с влажен поглед: Мамооо, моля тееее!

ме разколебава, 

разбива на пух и прах всяка следа от дисциплина,

уж строга го раздавам, 

но прихвам да се смея и по хитрост май не мога да я надмина!

А и не искам – 

тя ми сочи светлината, когато съм се свряла в тъмен ъгъл,

за мен е слънцето, звездите и луната,

за мен е щастието да си по детски мъдър!

Домът е там, където е сърцето

5eeaf6a49f0329dad05f31325633f89dВсеки трябва да е вкъщи за Коледа. Но когато домът е далеч, има няколко неща, които може да направим, за да се почувстваме уютно, спокойно, с отворен ум и сърце за хубавите неща, които предстоят. Така както се чувстваме в родния дом. Така както се чувстваме в собствения дом.

Read More

Декември дойде…

december

…и благодаря за есента!

Read More

Versatile Blog Award и още нещо.

Понякога се заинатявам като магаре на мост и няма как да ме накарате да седна пред компютъра. Но днес имам рожден ден, навън е вдъхновяващо циганско лято, а на мен ми идва отвътре да пиша, да се усмихвам и да раздавам подаръци. Ще пиша. Даже повече – ще отвърна с удоволствие на една блог номинация.

dfs

Read More

Page 1 of 2

Powered by WordPress & Theme by Anders Norén