L'eter

Блог за олфактивни преживявания

Month: декември 2014

Танго Корте

dryphdvhpqm4fle0uauiКазват, че не е танго, щом се танцува самотно.

Аз пък споря и се завъртам в бързо хиро,

замятам крак за поза скорпион и стихвам като гълъб.

Обърквам йога и танго,

но пак е медитация

и взиране, и дишане, динамиката само е различна.

Нали е празник, пак ще съм сама.

Дори детето не е тук да потанцува с мен.

Ще си мисля, че зад мен е всичко трудно, тъмно.

И ще спя.

Все пак сънят е лекарство и провидение,

дори да е кошмар.

Иска ми се да сънувам цялата година.

Следващата.

Добре, де, поне една третина как ще се развие.

Засега тангото е самотно.

Не мога да изтрия прахта от черните обувки в крачола на партньора.

Казва се „Lustrada“.

Прегръдка да отварям и затварям също няма как.

Нарича се „Abrazo“.

Сама ще се упражнявам,

докато намеря още чифт крака, обути в скарпини.

Read More

Рано ли е за рози?

Щом месец май се преполовеше, дядо започваше да носи рози от градината на института, в който работеше. Рози, прави като гвардейци. С цветни главички като напластените поли на ренесансова придворна дама. Цвят на мелнишко вино. Венчелистчетата – плътни, матови, на допир като копринено кадифе. Уханието им мигновено събуждаше всичките ми детски възприятия и предизвикваше усмивка. Действаше като сигурна ароматерапия.

P1190150

Read More

(Не)възможно зимно теменужено

violet_iris_bookmark_by_newsha_ghasemi-d50119mПакостливите аромати се влюбват в топлите дни. Студените дни се влюбват в пакостливите аромати. Не мога да си обясня по друг начин невъобразимата промяна, която настъпи във възприятието ми, когато посегнах към Impossible Iris на Ramon Monegal преди няколко дни. Спечелих го честно, с поздравителна снимка в конкурс по случай втория рожден ден на един от най-следените от мен блогове, Chemist In The Bottle на  Lukasz Szczesniak. Бях го сънувала този парфюм и въпреки че малко се колебаех дали Impossible Iris или Cuirelle да избера, а не познавах нито един, спрях се на „Невъзможният“, тъй като съдържа повечето от моите любими парфюмни нотки: любима плодова – малина, любима белоцветна – жасмин, любима жълтоцветна – иланг-иланг, любима цветна (въобще!) – виолетка. Установила съм, че съм с аносмия към мимоза в парфюм (сравнявала съм с истински цвят), а пък ирисовият аромат се научих да го разбирам и харесвам. Може би и кожата ми се промени и започна да го приема, да го превръща в магия за привличане. Да, и такива неща се случват. Преди години ме задавяше и душеше, носеше ми усещане за прашасали мръсни тавански стаи и дори по-лошо – за престояла риба. А днес, щом подуша ирисов парфюм, той отива директно или в списъка ми с ароматни желания, или в количката за пазаруване (изключително рядко за последната година, за съжаление).

Read More

Солено / Б25

Salt Shaker Wonderland Andreas EngelКристалчета сол пътуват по магистралите на артерии и вени, шмугват се в клетките, изпъват им бръчиците. Всичко е в реда на нещата. Без сол няма живот. Нищо, че я забраняват на хипертониците и на бебетата. Солта е навсякъде…

Парфюмите със солена нишка са рядкост и се еуфоризирам, когато открия такива. Писала съм вече. То е като котка и валериан. Хипнотично. А последните дни намерих точно два солени аромата, които ми закотвят носа за китките и сигурно постоянно изглеждам като Мислителя на Роден. Или като страдаща от остър синузитен пристъп.

Read More

Две гардении

P1220095aКотка съм. По никакъв хороскоп, по мое усмотрение. И си мечтая за Куба. Или Италия. Детето ми иска да живее в Италия (без да съм й говорила за там), в къща с огромен двор за кончета, котки, кучета и…кокошки. Всичко с  „К“, ха! Няма да й кърша хатъра, я! Котка съм. Искам да ми е топло.

Даже с ароматите упорствам и напирам към топлите страни. Гардения. Кой носи парфюм с гардения под 10°С ? Аз, разбира се, а вероятно в момента и някои от парфюманите в Южното полукълбо – Аржентина, Австралия, ЮАР, които логично търсят прохлада в жегата около Коледа…

Read More

Безсъние / Б24

“Hello darkness, my old friend
I’ve come to talk with you again…”
Paul Simon

 

owl_003Тироидното настроение не заспива през нощта. И тогава си действа прилично. Няма да мрънкам, а само искам да споделя, че и с това се свиква. Или поне човек се нагажда. Няма да ви досаждам с причините. Негативът може да се превърне в позитив, щом приемеш, че просто няма да се спи. И се откриват чисто новички няколко часа – за работа, за удоволствия, за каквото си щеш. Нали все не стигат? На сутринта неминуемо хипотонията и изгряващото главоболие ме мятат на черен чай, кафе, шоколад, а още на следващата вечер съм толкова обезсилена, че се срутвам като кула от дървени кубчета в леглото, заспивам преди детето и спя плътно и невъзмутимо, докато звънне будилника.

Read More

Powered by WordPress & Theme by Anders Norén