Barbara Baldi flickrБях решила, че тази година обичайната зимна депресия ще ме отмине, но признаците й бавно пропълзяха по кръвоносните ми съдове и стегнаха сърцето ми още преди Коледните празници. Все пак самата Зима не си даваше особен зор да се развихря. Поне дотук мързелът й надделява и само скиори, сноубордисти и земеделски производители недоволстват. Повечето хора се наслаждават на слънцето и подранилите кокичета.

Та в тая светла и сравнително топла зима, депресията нахалства в привидно натоварения ми ден и издевателства над мислите ми, пречи ми да се съсредоточа върху работата си, дръпва дебели и тежки завеси пред вдъхновението и ентусиазма ми, не допуска да се организирам и връзва на фльонга езика и пръстите ми.

Има и моменти на просветление и аз ги прегръщам като новородено маймунче – в здрава хватка, отчаяно и непоколебимо. В такива моменти усещам, че съм избрала и съпътстващо бяло облаче от парфюм, което ме закриля като крило на майка-гургулица, успокоява нервите ми, изправя гърба ми и избистря погледа ми.

Read More