L'eter

Блог за олфактивни преживявания

Month: август 2013

Хеспериди / Б8

web-coffret-absolueНе мога да повярвам, но това е петдесетата ми публикация в блога! Да, знам, че много блогове публикуват ежедневно, но аз не мога да си го позволя, а и всеки мой постинг е детайлно преживяване, което не мога просто така да претупам, независимо колко дълго или кратко е.

В началото на лятото получих едно пакетче, което ме преизпълни с обещания за красиви моменти.

Така и стана, а аз обещах да ви запозная с всичките съкровища, скрити в гънките на шумолящата оризова хартия и сега ще започна с една немалка част от тях.

Read More

Честит рожден ден, Мадмоазел!

coco-image2„Парфюмът е невидим, незабравим, главен моден аксесоар. Той оповестява появата на жената и продължава да напомня за нея, когато тя си е отишла“, Коко Шанел.

Как се пише за парфюмна класика като Chanel No 5? Просто забравяш за всичко прочетено за него и започваш на чисто, гмурвайки се в предизвикателството. Не е лесно да загърбиш капките за ‘лека нощ’ на Мерилин, изобретателността на Ernest Beaux, далновидността, практичността и финеса на Мадмоазел Шанел; смръщените носове на мразещите алдехиди, отнесените погледи на любителите на жасмин, разочарованието на милиони жени, получили като подарък плоската правоъгълна бутилка с кехлибарена течност, очарованието и блясъка в очите на още повечето милиони жени, които сами са си купили заветния аромат; епитети като „ретро“, „досаден“ и дори „бабешки“, но и „чист“, „като изгладено пране“, „шик“, „неостаряващ“.

Read More

В градината на Доброто и Злото / Б7

P1150182

Неочакваните изненади са най-хубави. А ако са и ароматни ми действат изстрелващо в орбита, подобно на истинско ристрето! Така се изстрелях и когато след повече от месец отсъствие се прибрах вкъщи и намерих бележка за малък пакет в пощата. Нищо не бях поръчвала, нищо не чаках и с огрооомно любопитство се втурнах да разбера какво е пристигнало.

Read More

Корфу

DSC02161Мечтая за Корфу. Да се върна там. Да се гмурна в ласкавите прозрачни води на изящните , прегърнати от ниски горички заливчета на източния му бряг, да си проветря мислите на игривия вятър над неизбродимите пясъчни плажове на западния му бряг. Да преям с цепнали се от зрялост смокини и препечена сипкава ципура. Да се кача на връх Пантократор и да броя гущерите, костенурките и прелитащите непознати птички. Да помързелувам в някое от миниатюрните кафенета, мушнати в пазвите на тесните улички на главния град Керкира, да снимам до отмала цъфналите в ярки цветове дворове и полянки, като че изсипани с кошове от небето и пръснати по целия остров. Но най-много искам да си припомня острият ободряващ мирис на цъфтящите портокалови дръвчета.

Read More

Powered by WordPress & Theme by Anders Norén