Не мога да следвам готварските рецепти. Все някой продукт не ми е подръка. Все нещо не ми достига. А когато стане въпрос за последователност на прибавяне на съставките, имам много забележки и собствено виждане, което до голяма степен идва от помагането на мама в кухнята от най-ранно детство.Не съм изтънчен кулинар, нито пък засукан сладкар, нямам претенции дори да мога да забърквам вкусните манджи на баба.

 

Най-големите ми плюсове в кухнята са експериментирането с наличните количества продукти и остатъците в ъгълчетата на хладилника и шкафчетата, както и ръсенето, щипването и накапването на десетките подправки, които едва събирам в прилежащите им рафтове. Но основно е забъркването на останките от предишни удоволствия.


Последното, което се пръкна изпод ръцете ми е пухкав сладкиш с извара и сливи. Чакайте сега – няма да ви напиша рецептата в стил „продукти:…, приготовление:…”  – следете и му мислете. Не отговарям ако точно на ВАС не ви се получи. Това си е моето тълкувание на поредното ми откритие в нета.

Рецептата изникна от един руски сайт (Innamylife , петата подред, след картофените блини). Толкова древен изглед имаше, че не устоях на изкушението да я открадна и изопача!Както винаги и това търсене на рецепта започна от ключова дума – при мен първата беше „извара”, след като имах почти цяло черво от кашкавалена извара (така ги продават – като дебели бели наденици), залежал остатък от поредният ми опит за здравословна разтоварваща диета след Великденските празници.

Моята извара беше с различна масленост – паметта ми говори:”2,8%”, но може и 8,2% да е било…

В началото на пролетта пресни сливи няма, но пък имах половин буркан от любимото ми слабително – кондензирани сливи с парчета тиква и половинки орехи, без вода, на сухо. Стават страОтни, може като бяло сладко да се предлагат на баби аристократки със следобедното кафе!

Стафиди имах – две срамежливи шепи, останали от напъните ми да приуча детето да предпочита сушени плодове пред шоколад. Нея научих донякъде, но себе си – не… То затова са останали.

Добре, че имах половин чаша прясно мляко, която беше оцеляла заради пренебрежение в полза на редовният ми (вече) половин литър зелен чай на закуска. Иначе пиех мляко с кафе, но така ми раздрусваше нервите, че хамалското потене, облещеният поглед и скороговоренето не ми разминаваха поне до обяд.

След като осигурих продуктите, се втурнах да забърквам тестото. Според майка ми, за да се получи един истински пухкав кекс, трябва първо дълго да се разбъркват яйцата и чак след това да се прибавят останалите продукти. С годините разбрах, че това работи добре само в някои случаи – най-често, когато се пече солиден кекс, без кремест пълнеж, във форма (особено тези с дупка в средата). Или при блатове за торта. При мъфините се научих да пренебрегвам майчините съвети – разбивам яйцата само с вилица и много леко.

Тук вече започнах да се вихря с миксера в следната последователност: 4 яйца (едно след друго), ? чаша захар, 1 чаша масло (всъщност 1/3 беше масло, останалото – олио, но рускините твърдят, че така тестото ставало по-хомогенно и рехаво), малко брашно (цялото е около 300 – 350 гр, аз обикновено използвам наполовина пълнозърнесто, наполовина бяло, от което прекрасните бели или жълти кексове винаги сдобиват кафяв цвят, дори без добавка на какао или канела), изварата (250 – 300 гр, моята излезе 200), пак брашно, млякото, пак брашно, ванилия, 8 големи парчета сини сливи (моят половин буркан сливи с тиква и орехи), стафидите (120 – 200 гр, но си бяха 2 шепи), последното брашно и накрая – бакпулвер. Винаги, ама винаги слагам бакпулвера накрая. Даже не бакпулвер, а  1 – 2 равни чаени лъжички сода с половин равна чаена лъжичка лимонтузу – пак мама ме е учила така. По-късно в часовете по химия в училище разбрах защо (Благодаря, господин Шахънов! Тази тройка ще я помня винаги!). Други ядки нямах, освен тези при сливите. Ако имах бадеми, щях тях да сложа и щях да подсиля ефекта им с 2 – 3 капки бадемова есенция.

Хубаво е да се слуша ритмична и гръмогласна музика при работа с миксер – Maiden, Manowar.  Друга няма да се чува, а тази освен това ще допринесе и за експедитивното прибавяне на продуктите и тяхното разбиване – особено накрая с бакпулвера! Така и формата се намазва бързо с мазнина, поръсва се  с брашно, сипва се тестото и се мята в нагрятата фурна на 170 – 180 градуса, покрито с фолио. 40 – 60 минути може да обмисляте дали да го консумирате с чай или с кисело мляко, след това за 10 минути му махнете фолиото и го сложете на 160 градуса с вентилатор да се допече. Вадете, изстудете, поръсете с пудра захар и се насладете, както направих и аз.

Всъщност ако успеете да издържите и да не изядете целия сладкиш в един ден, на следващия ще ви се стори по-хубав. Така е – с престояването овлажнява и това му се отразява благотворно. Ако имах кило сливи, сигурно щях цялото да го изръся вътре, защото ми се струва, че колкото по-влажен и сочен е този кекс, толкова по-добре за него и по-зле за талията ми.

Снимки: личен архив, 9ini.babailiica.com