2012AA41629Напоследък живея в картина на Дали. Не завиждайте, безумно е. Дисторшън откъдето и да го погледнеш. Представям си как мозъкът ми като остатък от паста за зъби се самоизстисква през ушите и носа ми, ръцете ми безжизнени като преразтегнат ластик, а краката ми – надлежно разчленени, одялани и съединени наново с китайски клечки за хранене…Причини – бол. Тревожно гризане на нокти и ровене в косата, параноично озъртане и потръпване, депресивна сънливост и размекване. Модерно било. Не ви искам модите! Трябва да стъпвам внимателно, да се оглеждам, да се ослушвам, да търся не-пре-къс-на-то. Това напряга безпощадно, уморява. Затова ще прощавате дългото ми мълчание и отсъствие.

Все пак няколко „патерици“ ми помагат да стоя по-стабилно на краката си и да прочистя мирогледа. Ароматите действат, срещите с приятели – особено много, а срещите с ароматни съмишленици са сигурен начин да ме накарат да се чувствам в друг свят и да изживея за кратко макар късчета паралелен живот. Колкото и шизофренично да звучи това, позволявам си да го спусна рязко като парапланерист преди буря и да продължа с импресиите от една купчина парфюми, с които се запознах през последните два месеца. Предполагам в две, а може би и в три публикации…

I част

Време: пролет, но студена. Вътре ми е топло, навън треперя, обличам се на пластове, защото и двете крайности ме подлудяват. За лудостта допринася и динамичната жизнена и работна обстановка, в която къде волно, къде неволно съм се поставила. Няма лесно, но иначе не интересно, нали?

Camelia – L’Erbolario – сдържано, изискано бяло цвете, леко нагарчащо, първо пудрено-сапунесто, накрая – креместо, чисто, светло, свежо, с ретро уклон. Като чаена чашка от майсенски порцелан. Реших се да му направя сравнителна компания с Iris на L’Erbolario, който е по-сладко-горчив, сух и пудрен, дървесен ирис, поръсен с ванилия. Прилича ми на Love – Chloe. Предпочитам Camelia. А всъщност май ще си взема Ombra di Tiglio 😛it_066.624_B

meissen-blue-onion-coffee-cup-saucer-2349-p

Rima XI- Carner Barcelona – много благ парфюм, но едва след като мине началното объркване с Jeaux de Peau. Мръсни чорапи, попили сладникава пот? Или пекарна, отрупана с препечен хляб, хрупкави кокосови и канелени курабийки и пухкави козунаци? Двоумя се. Това усещане се претопява неусетно бързо в бадемова паста за марципан, чай масала с добра млечност, топла пухена завивка и хладна ленена възглавка. Привлекателно парадоксален.

rima-xi-text-intro

1f901d05cecb22ba3da3fbc1e2001e01

Mоjave Ghost* – Byredo – ябълков сок и люляк, надиплено от вятъра безкрайно зелено житно поле, студено мляко в купичка от сандалово дърво, лимоновата кремавост на розова магнолия. Прилича ми на Puredistance I, но е и съвсем различен. Така и не разбрах защо предизвика толкова негативни отзиви по форуми и социални мрежи. Дали е пустинен? Сух и горещ, или пък дори обезлюдяващ, негостоприемен? Не, не съм съгласна. Дали е пъстър и като цяло безопасен като използваният за домашен любимец питон Mojave Ghost? Да, донякъде. Дали е като „призрачното цвете“ Mohavea confertifloraбез нектар, но мимикриращо друго любимо на пчелите нектарно цвете? Много вероятно, защото в пирамидата му няма ябълка, люляк или мляко, от които явно съм имала нужда в момента на изпробването му.

large1e213723787b00491202c21b46b81113

Inflorescence – Byredo – рязко начало като Mr. Proper с момина сълза. Чистникът не се скрива бързо и показва още и някое друго цвете в сапунено мехурче, докато след около 2 часа не даде път на метална свежа роза, без капчица сладост, дървесност или дори мускус. В известна степен прилича на Diorissimo, който, обаче, предлага много по-богато на усещания преживяване.

large (1)P1180978

Les Exclusifs 1932 – Chanel – за съжаление е много по-траен на дреха, отколкото на кожа. Средно аритметично на Chanel No 19 Poudre и Idylle на Guerlain. Красив, нежен, пролетен. Диханието на месец май. Реших, че влажната дървесина, която усещам в началото е ирисово масло, но всъщност е ветивер, неочаквано омекотен от алдехиди. Редуват се люляк и жасмин, но по-ярък е люлякът. Накрая – мускус. Приливни вълни от мускус. Бял, спокоен като безоблачно небе. Подушен отстрани – кремест и женствен. Възхищавам му се както някои мъже се възхищават на внезапно преминала красива жена – със знанието за невъзможност и неуместност за притежание, но с искрена наслада.

S101680_XLARGE

Orkin.AmericanGirl_kpf

Очаквайте II част…

*Mojave Ghost = призрак от пустинята Мохаве.

Нос: неизвестен за Camelia – L’Еrbolario; Sonia Constant за Rima IX – Carner Barcelona; Ben Gorham и Jerome Epinette за Mojave Ghost и Inflorescence; Jacques Polges за Les Exclusifs 1932 – Chanel.

Снимки и илюстрации: личен архив; Salvador Dali, Tête Raphaëlesque éclatée [Exploding Raphaelesque Head], 1951 (www.nationalgalleries.org); erbolario.com; european-porcelain.com; carnerbarcelona.com; herinterest.com; byredo.com; brabournefarm.blogspot.co.uk; chanel.com; Ruth Orkin, American Girl, Florence, 1951 (orkinphoto.com)