Няколко пъти започвам тази публикация и все не ми допада начинът, по който подхождам към нея. Все пак е първа за годината и ми се иска да не е скучна, безпредметна или излишно многословна. Затова реших да я обвържа с последните месеци.

Суеверията не са ми чужди, но и не ме оплитат до безумие в привидно сигурните си мрежи. Така беше и когато се заговори за 21.12.2012, поредния край на света. Хладнокръвно се взирах във всички публикации и предавания, коментиращи свършека и се нахъсвах с оптимизъм, попит от музика, книги и хубаво време.

21, 12, 21, 12, 21, 12………Озадачаваща мантра, извадена от изкривена двоична система, която подлуди целия свят последния месец.

12 и 21 имат много математически, исторически, нумерологични и астрологични тълкувания, но аз си харесах символиката им според Петър Дънов:

„12 е резултат на човешкия свят. Израз на разумността. Число, което спасява. То играе важна роля.“

„21 е число на славата. В него има три седмици. Израз на великата Любов, която осмисля живота.“

Като добавим, че 1 е „бащата“, символ на пролетта, на творчеството, на божественото начало в нас, а 2 е „майката“, лятото и любовта, то за какъв край на света става въпрос?

Може нещо да е свършило, но е започнало друго и , надявам се, по-добро. Ерата на Рибите неусетно се преля в пълната със светли обещания амфора на Водолея.

Реших да изчакам Коледа и Нова Година и тогава да си правя заключения за апокалиптичните предсказания, но и пак нищо не можа да ме учуди. Даже и не ги приех като пищни празници на духа, небцето и очите, а като изпитание на вегетарианските, саркастичните и епикурейските ми наклонности.

Затова ароматна компания за около 2 седмици ми беше почти само един парфюм – 21 – Costume National. Да, 21. Поръчах го през есента, на 20.10.2012. Малко закъснял подарък за рождения ми ден.

Още не мога да го разгадая съвсем. Някой път ми се струва, че ме сграбчва в стегната прегръдка от пресен каучук, подобно на мириса на форсираните гуми на някое ново спортно Порше. Друг път ме успокоява с наситеното начало от ром и черен шоколад.

Какво следва ли? Ту е меко, спокойно, млечно-мускусно светло дърво, с втрито тихо пачули, ту е сух, дращещ, мъжествено горчив бадем с лъжица шафран и щипка ванилия, ту приласкава, ту държи в напрежение. Още не мога да разбера как да го контролирам. Променя се в зависимост от времето, физическото и психическото състояние на приносителя. Отстрани изглежда минимален, самодостатъчен, без стърчащи косъмчета, нито сладък, нито свеж. Някъде по средата на пътя към съвършенството.

Сравнителни бележки: Търсех парфюм, подобен на Musc Ravageur – Editions de Parfums Frederic Malle, който да не ме потиска с животинските си изблици. Шафранът е почти толкова елегантен, колкото в Agent Provocateur – Agent Provocateur, но без вихрено замятане на поли и потропване с токчета. Всъщност 21 в по-добрите ни дни ми прилича по пачулито на по-землистия Strip – Agent Provocateur и по бадема на по-цветния Le Baiser du Dragon – Cartier, edp. И въпреки близостта, той е контра на тяхната сладост и е сух, сух, сух…Дзен в пустинята. Бялата пустиня на новия сняг.

Нос: Ennio Capasa.

Снимки: личен архив.