5245f1cd84b871b91401b50d26e5ae57Напоследък не мога да се отърва от чувството, че съм ‘стара душа’, душа, преминала поне едно прераждане, преживявала възход и падение в отдавна отминали времена. А дори не съм сигурна, че вярвам в прераждането. Иска ми се – като надежда, че мисълта на човека не угасва просто ей така, щом тялото спре да съществува.

Усещането за стара душа се подсилва от сънуване на отминали епохи, попадане на исторически предавания при прещракване на дистанционното, статии в прашни и нови списания, забравени или намерени книги, които са странно познати и близки.  Увлечението по ‘винтидж’ ароматите също.

75dd5cc27932310803f2f8da2d9ed53eС думичката ‘винтидж’ се злоупотребява след Y2K, което мога да си обясня единствено с прекрачването в новото хилядолетие. Винаги е имало ‘винтидж’, във всички области на живота. Идва от френското vintage, което е означението за реколта в производството на вино. Постепенно е придобило смисъл на „нещо старо, но ценено високо“ по различни причини , най-вече заради скъпи и трудно откриваеми (или изчезнали) съставки или материали. В парфюмерията, в последните години ‘винтидж’ се доопредели и със „забранени“ съставки, дължащо се на усърдната дейност на IFRA (International Fragrance Association), преследваща потенциалните алергени и канцерогени във всеки носител на аромат, било то препарат за миене на съдове или чист парфюмен екстракт. За много от хората, реещи се в бездната на парфюмната култура, бяха нанесени непоправими щети – реформулировки,  осъвременяване или дори най-лошото – спиране на производството на много легендарни или просто любими парфюми. Не съм фанатичен колекционер, нито пък съм изпаднала в неизлечима депресия по загубата на някоя променена или безвъзвратно останала в миналото композиция. Но парфюмерията е осмото изкуство и неговите образци трябва да бъдат опазвани. Участвах в достатъчно подписки и протестни писма участвах и затова няма да задълбавам повече по въпроса за IFRA и бъдещето на парфюмното царство.

Имам си винтидж любимци: Mitsouko и Meteorites на Guerlain, Mystere на Rochas, Jolie Madame на Balmain, Theorema на Fendi, Venezia на Laura Biaggiotti, Couture! на Моschino и Amuleti на Mariella Burani, като последните два са спрени от производство наскоро, въпреки че се появиха през последните 15 години. Две скъпоценни течности в различни нюанси на зеленото имаха честта да ме въведат в шантавия, разнолик и не лесно достъпен свят на алдехидните и шипровите аромати. Climat на Lancome и Chanel No 19. За съжаление ги познавам добре само като версиите им от 90-те години на миналия век. Наскоро ми попадна едно шишенце Climat на сравнително достолепна възраст, за което писах, но срещата ни, макар знаменита, беше изключително кратка.

Представете си каква беше радостта ми, когато открих нов парфюм, който е събрал сякаш най-доброто от Climat и No 19! Алдехиден шипър! Звучи потресаващо, дори за тренирани носове, но ви уверявам, че е далеч от много представители и на двете категории, заради които са им излезли определения като „бабешки“, „стар“, „отживял“, „труден“, „гаден“, „разболяващ“ , все в тоя дух не особено приятни думички. Осъзнавам, че и моят вкус се разви и не смръщвам нос при всяка ароматна странност и отклонение от нормата, обслужваща масовия вкус. Но този парфюм го харесаха дори хора, за които шипър като Paloma Picasso e „непроветреният шкаф на тавана на баба ми“, а при вида на нов парфюм на Katy Perry или Rihanna крещят в екстаз „Суперскооо!“.

P1210505Говоря за Sortilege, La Grande Dame на Le Galion Maison de Parfumerie.  ‘Sortilege’ на френски значи ‘заклинание’, ‘черна магия’, ‘очарование’,  дори ‘неустоим чар’. Отива му, защото ме привлече от първото докосване до поричките на кожата ми, от първите вдишани ароматни молекули и потръпване на носните мускулчета. Представете си всички най-известни в парфюмерията цветя в невероятна хармония, танцуват като в съня на малката Ида – нарцис, люляк, роза, момина сълза, жасмин, ирис. Никое не надвива над другите, прекрасни в своята различност, преливащи се в  чисто небе, свеж въздух и пролетни празници. Щом се изморят, лягат в постеля от най-използваните за основа съставки – ветивер, мускус, амбра, сандалово дърво, но нишките им са вплетени една в друга толкова плътно, че материализират лееща се хомогенна тъкан. За свикналите с парфюмната терминология и съставки, трябва да добавя, че сред цветята се долавя иланг-иланг, но не както обикновено стърчи сред останалите нотки с гумено-тревисто-жълтъчения си дъх, а спокоен, придаващ съвсем леко по-остро и по-мъжко излъчване на композицията. d00f31946c1c2e901f6e4fbd9e15e4a5Като стипчив зелен чай, направен в сапунена вода – ефект, който обожавам, след като го открих в 31 Rue Cambon от Les Exclusifs на Chanel. Накрая пък остава млечно-пудрена сплав, която прилича едновременно на мляко с ориз (без канела), напудрено бебешко дупе и масивен дървен скрин, пълен с чисто бельо и домашен сапун. Когато проверих пирамидата на Sortilege, видях че в основата му има лабданум – смола, добивана от сухолюбив храст с гръмкото име ‘скална роза’. Лабданумът за мен винаги ‘матира’ ароматите, като че ли потушава борбата между ‘сладко’ и ‘горчиво’,  ‘сухо’ и ‘влажно’.  Той е ‘тъмен’, с оттенъци на кожа, сироп за кашлица, карамел,  уиски, кайсия, тиква, сурово кафе, напечена пръст…  Не, в Sortilege не долавям абсолютно всичко от това, просто се опитвам да си обясня завладяващия ефект, който има върху мен. А вечер, когато заспивам, се унасям много лесно в масления уют на остатъка по кожата, който ме приласкава подобно на Infusion d’Iris на Prada или Clair de Musc на Serge Lutens. Но вече не се учудвам – това трябва да се дължи на нежната двойка ирис-мускус, която аз си наричам мускис. Игра на думи, mousse и kiss, мус целувка, пухкаво, въздушно, креместо, леко, неустоимо, предизвикващо прилив на окситоцин, серотонин и допамин.

Sortilege се вписва успешно в темата за ‘винтидж’ парфюмите и поради това, че е възстановеният бестселър на Le Galion от втората половина на 30-те години на миналия век. Paul Vacher е еманципирал още повече парижанките и нюйоркчанките през годините на суинга след Голямата Депресия, с още един повод за гордост, без предразсъдъци.  Освен основател на Le Galion, той е и създател на два от парфюмните шедьоври на Dior – Miss Dior и Diorling. Le Galion Maison de Parfumerie е възродена през 2014 година, след 30 години затишие и всички парфюми, съществуващи в линията й в момента са с достатъчно голямо покритие на самочувствието, което имат. Мога само да се надявам да успеят да възстановят други два знакови за тях аромата – Bourrasque и Brumes.

P1200731P1200732aP1200739a

С този постинг поставям началото и на нова рубрика в блога, Стари златни, която се надявам да ми служи като съндъче със съкровища – забравени, намерени, ароматните отпечатъци на най-интересният период от човешката история – 20-ти век.

Нос: Thomas Fontaine по Paul Vacher

Снимки и илюстрации: личен архив, Old Fashion girl from Paris Retro Drawing (oldpassion, etsy.com), perfumeinspiration.com, Little Girl in the Garden (Little Ida’s Flowers) от Honor C. Appleton (via pinterest.com)