Все още е лято. Все още обедното слънце пари на кожата, все още изтръсквам песъчинки от раницата си и мия сол от джапанките си, все още сладоледените витрини се изпразват за по-малко от ден, все още щурчетата свирят блажено в тъмните треви привечер. Все още светлите шишенца, пълни с ароматите на лятото са строени на първият ред в моето домашно парфюмно убежище.

Това лято най-често посягах към Un Jardin Sur Le Nil и Alien, но още няколко парфюма бяха неизменни мои спътници и в морския бриз, и в планинското слънце.

4 Reines – L`Occitane en Provence

Четири кралици, четири благоуханни рози – българска, мароканска, турска и роза от Грас – френската Розова долина. Този парфюм за мен е най-ефирната и изчистена от декорации роза, която съм пръсвала върху себе си. Заради алкохолната си подложка започва като розов ликьор, но пък продължението е избистрен розов еликсир, с фин привкус на круша и нектарина. Плодовите нотки най-вероятно се дължат на Rosa damascenа или роза от Дамаск, което се отглежда основно в България и Турция, докато сапунестата свежест идва от Rosa centifolia или столистна роза, приоритетно култивирана в Мароко и Франция.

„Кралиците” са току-що отворена розова пъпка, покрита с утринна роса. Те са лекотата на майското слънце, която идва като глътка свеж въздух във всеки момент, в който махна капачето на бутилката. Нямат пищно развитие, нито драматично представление. Простота и ефирност през цялото лято. Нищо, че са нетрайни – така по-често се наслаждавам на струята живителен ароматен кислород, която вливат в сетивата ми!

Ninfeo Mio – Annick Goutal

Нинфео е името на река, кротко напояваща тихи, вечнозелени градини близо до Рим. В нея топят корените си средиземноморски борове, а в огледалото й се отразяват кадифени смокини и восъчните листа на цитрусови дървета. Парфюмът Ninfeo Mio e също толкова зелен и вглъбен, колкото и представата за него. Ярката горчива нотка в началото е като сок от копър, магданоз и смачкани смокинови листа. Цитрусите се преплитат с медените билки – ту лимон и горчив портокал, ту маточина и върбинка излизат на преден план. С времето парфюмът се отдава на медитация и смокиновите листа се стоплят, изсъхват, препичат се от слънцето – това показва кадифето им в пълната му прелест.

С Ninfeo Mio не се обикнахме веднага. При запознаването ни изобщо не ми допадна началният привкус на таратор и свежи треволяци, но си взех блотер, обилно напоен с него. Блотерът стоя в стаята ми дълги дни и нощи, ароматизирайки я с неподозирана за мен смокинова омая и морски спомени. Реших да се сдобия поне с малко количество от парфюма, но пак нещо не потръгна между нас. Често ми докарваше главоболие или пък ми ставаше досаден. Докато не се научих да го нося и по-точно – да намирам подходящите моменти за него. Например, в сухо лято, вечер край морето или през деня в планината, но не при интензивни физически натоварвания, а само в най-спокойното ми състояние. Само в моменти, когато съм в изключително добра кондиция – и физическа, и психическа. Точно тогава ми носи невероятно удоволствие и медитирайки се пренасям в онези вечнозелени италиански градини, загледана в реката, потъваща в спокойствието на средиземноморската гора.

Eau Parfumee Au The Rougе – Bvlgari

Определението „червен чай” не е еднозначно. В Азия наричат „червен” чаят, приготвен от напълно окислени листенца от пъпките (т.нар. златни връхчета) на чаения храст Camelia sinensis. Особено известен е червеният чай от провинция Юнан (Yunnan), ферментиращ с розов цвят и плодове личи и лонган (драконови очи). Той е и един от най-предпочитаните в парфюмерията. В Южна Африка червен чай е всъщност чай от храста ройбос (rooibos, Aspalanthus linearis), който се среща в диво състояние единствено в планините Седерберг, на сух чист въздух и скалист терен. Може да се каже, че съм чаен маниак – пия по много и най-различни видове чай. Ще отделя специално внимание на любимите ми отвари в друг постинг, но сега искам да ви разкажа за червения чай в този предпочитан в жегата от мен  парфюм.

Au The Rouge е перфектен унисекс аромат. Във всеки момент от развитието си носи дуалистични вибрации и за него съм получавала комплименти както от жени, така и от мъже. Не просто е свеж, а е разхлаждащ – дъвковата мента, тънкия камфор и отрезвяващия пипер в началото са като студен душ след дълъг плаж. Има и цитруси, разбира се, но върху мен се показват като горчивата кора на бергамот.Чаеното поточе ромоли красиво от самото начало до последните отекващи нотки. Някъде след бързия душ, докато си слагам лосион за тяло, една свежа и подправена с щипка джинджифил роза превръща парфюмът в нещо по-стабилно от обикновен студен чай. На всичкото отгоре, тук се настанява и чудна сочна смокиня – не много добре узряла, но достатъчно ароматна, за да добави още гурме нотки в свежата течност.

Смея да твърдя, че това е повече смокинов парфюм, отколкото чаен – толкова добре са блендирани съставките, че се възхищавам на Bvlgari за находчивостта. Всъщност не е толкова учудваща класата на Червения чай, защото негов създател е Оливие Полж (Olivier Polge) – „баща“ на шедьовъра Dior Homme и на любимите ми Clinique Happy Heart и Miracle Forever – Lancome, както и на куп други прекрасни аромати като Visit for women – Azzaro, Paris – Balenciaga , Jil – Jil Sander, Armani Code for women – Armani, Mon Jasmin Noir пак на Bvlgari, Pure Poison – Dior,  Flowerbomb – Viktor&Rolf… Да се върнем на Au The Rouge – последният му дъх върху кожата е мускусна следа с далечно напомняне за смокинята, чая и розата. И въпреки, че трайността на аромата е средна в големи горещини, аз го обичам и ще го повтарям и потретвам, за да си имам винаги лято в бутилка!

Снимки: личен архив, loccitane.com, annickgoutal.com, ih2.redbubble.net, us.bulgari.com, advantagesofgreentea.com