Натали, благодаря ти за вдъхновението да напиша този постинг! (Ексклузивно в Аромастилница) Не бях писала отдавна…

Градът може да е сив и мръсен, но градът е убежище. Обичам морската нирвана и презареждането на батериите в планината, но винаги се завръщам в града. А и не е добре да се предозират хубавите усещания, защото бързо загубват очарованието и предимствата си.

Не голям брой парфюми са обвързани с градският стил и рядко нещо „ърбън” се използва в ароматно наименование. От тях познавам само няколко: Avon Urban Flowers Roma и Tokyo, Puma Urban Motion for Her, Giorgio Armani Emporio Armani City Glam for her и още един, за който ще пиша след малко. Никой от споменатите не блести с кой знае какви достойнства и аз лично не ги усещам като „градски”, динамични, хем емоционални, хем достатъчно сдържани и подходящи за метално-бетонената джунгла. Изобщо не споменавам ароматите от тамянената серия на Comme des Garcons или пък London на Burberry, например, защото те са разработвани с друга идея и имат много специфични качества.

Една наскоро открита от мен марка, Juliette Has A Gun, създадена през 2006 г. от Romano Ricci, внукът на модната законодателка Nina Ricci, предлага малък асортимент, но невероятно разнообразни и любопитно композирани парфюми. Имената им са също така интригуващи: Lady Vengeance, Not-A-Perfume, Calamity J., Miss Charming, Midnight Oud, Vengeance Extreme и Romantina (съвсем прясно пуснат в продажба). Сред тях като балансьор се явява Citizen Queen (Градска кралица), определен плашещо от сайта на марката като алдехиден шипър и по-мекото цветно-дървесно-мускусен от Fragrantica.

Citizen Queen беше предизвикателство за мен. Когато се сблъскахме за пръв път, не се харесахме. Държеше се мъжки, нахално, с дъх на бръснарски сапун. В по-топли дни реших да му дам втори шанс. И ме изненада приятно. Тогава ми даде възможност да го усетя добре, да го разчленя на съставки.

Началото на Градската кралица е искрящо зелено и както всяко начало е много интензивно. Много сапун, много пудра, но бързо се избистря и бяга далеч от ретро звученето. И ирисът, и дървесината, и кожената му нотка са на ръба да преситят усещанията, но тънката пикантност на пачулито ги връщат в забързаният градски ритъм и не им позволяват да причинят главоболие или досада. В развитието му се промъкват още цветя и билки – фината креместа жилка на портокаловия цвят, освежаващият зелен коктейл от мента, салвия, анасон и пелин, лека ванилена пудреност. В основата си, Citizen Queen разкрива освен появилите се по-рано пачули, ванилия, неизменния ирис, също и успокояващ мускус.

Градската кралица ми напомня на едни разноцветни ситни бонбони-топченца от детството ми. Те имаха семенце от анасон в средата си, от тях лъхаше едновременно хлад и сладост, без да са ментово-лютиви. Остатъкът й по дрехите ми напомня донякъде на Cinema – Yves Saint Laurent, но не е толкова сладък – приликата е основно в портокаловият цвят и ванилията, без меденото усещане на Cinema.

Но Citizen Queen често си играе с обонянието ми. Понякога го усещам остро, като лабораторни химикали, може да ми отпуши носа. Предполагам, че може да се дължи на по-силна реакция на алдехидите. Понякога е нежен, гальовен, като цъфнали ириси в топла майска вечер. Това вероятно е благодарение на омекотяващият ефект на лабданум и амбра, които всъщност не различавам отчетливо в парфюма. Заради противоречивото й поведение препоръчвам предварително запознаване с пробичка на Градската кралица, която се предлага на сайта на Juliette Has A Gun.

Дори с две пръсвания Citizen Queen прави прекрасен ароматен облак, след който се влачи шлейф, плътен като театрална завеса. Не, няма никаква драма тук, но обикнеш ли този парфюм, няма да го замениш или заместиш с никой друг.

Най-хубавото на Citizen Queen е, че ми напомня ароматът на дядо ми след неизменното му сутрешно бръснене. Загубих го наскоро и този парфюм ми дарява мигове на спокойствие, когато усетя топката в гърлото си.

Снимки: личен архив