В първите дни на лятото, продължавам да си припомням кои аромати изпробвах през последните два месеца.

P1240056

Време: Пролетта е във вихъра си. Сякаш пелиново вино се влива в потоците й, леко нагарча, но раздижва соковете на тревите и дърветата, всичко цъфти, прелива, хвърчи, усмихва се. Аз съм нетърпелива за всичко красиво, което предусещам, че идва към мен.

P1240841

II част

White Zagora – The Different Company – „совите не са това, което са“, парфюм с дуалистична природа, но не в крайностите ин и ян, а както светлината – вълна, но и частичка. Искрящ леден зелен чай с жасмин. А всъщност е бистър портокалов цвят, умело подсладен с османтус и амбра. Пощипва, подскача, после погалва, приласкава, а накрая поляга, потъвайки сред диплите на няколко пласта мускусен воал. Прекрасно подходящ за булка. Помага за фокусиране, не захлупва и не дразни в моменти на напрежение и стрес. Интересен е за мен, но предполагам, че повечето парфюмани ще го обявят за праволинеен и генеричен. Но аз не харесвам всеки аромат с нероли, който ми се изпречи пред носа. Този ми подейства обновяващо и явно вибрира в съзвучие с  някоя моя мозъчна вълна в момента. Мисля си, че имам нужда от един флакон.

white_zagora51b7051a951a2576c9398a9b1550bfef

Jour de Fete – L’Artisan Perfumeur -нека перефразирам – това е напълно поносимата лекота на битието. Еволюиращ от няколко капки амарето, през бадемово мляко и фино смляно бадемово брашно, до мек, влажен и рохкав марципан, обвит в тъничък лист черен шоколад. Шепне като Южняка в събуждащите се пролетни ливади и цъфналите клонки на бадемите. Тих и благ, като окуражителната усмивка на мама, когато рецитираш наизуст стихотворение за нейния празник. Почти съм сигурна, че дори хора, които не понасят сладки аромати върху себе си не само в топло, но и в студено време, биха се отпуснали в кротко люлеещия му се хамак.

nd.10779IMG_0846a

Tabac Rouge – Phaedon – няма по-подходящ израз за това творение от „Мед ми капе на душата!“. Мед и сух тютюн, преобладаващо мед, взел най-доброто от Tobacco Vanille на Tom Ford и Hermessence Ambre Narguile на Hermes. Навява ми мисли за влюбената Саломе на Оскар Уайлд и Рихард Щраус, с подозренията ми, че раздипля няколко пласта воали и под тях се крие голата истина, до която не мога да стигна от едно бързо изпробване заедно с куп други парфюми. Обещала съм си го за по-обстойно изследване (както и цялата Phaedon серия, начело с Rouge Avignon и Lentisque).

631_600____2__eaux-parfum-tabacrouge_30blake-little-honey-covered-humans-preservation-designboom-07

Manakara – Indult – горещ карамел, изсипан на тънка струйка върху шепа розови листенца в пластмасова купичка. Венчелистчетата са полумацерирани, купичката – омекнала и започнала да се разтапя. Сладък, пластмасов, слабо сочен. Интересен заради странната комбинация, но не е най-добрият гурманд, който съм пробвала. Нямаше особено развитие, освен че омекна с времето. За мен е отклонение от характерните за творенията на Francis Kurkdjian изобилност и способност да разказват истории.

MANAKARA_GOOD_-_IMG_8933PL_PAT_391_312x468

The Library Collection Opus III – Amouage – въодушевлението ме обхваща мигновено, щом усетя виолетки и ирис a la Guerlain!!! Към мен е нежен и гальовен, но предполагам, че не е благосклонен към всеки, имайки предвид три доловими „герленски“ черти: умерена горчивина, шипров намек и маслен остатък. „Ренесансов Ориенталец“ – етикет за лична моя употреба, а и не е достатъчно коректен, защото не съм имала нужното време за оценка на всичките му достойнства, които подозирам, че не са никак малко и се скриват сред по-известните аромати от „библиотеката“ на Amouage. Почти съм сигурна, че бих го купила, ако имах възможност.

opusiii_baseimage_200x600pxtumblr_m34ax8YOYZ1r3slk6o1_500

Aziyade – Parfum d’Empire – „кока-колена лимонада“, както казваше един тъжен клоун. Но и още повече – тамян, димящ в дървена кутийка, заобиколен от портокалови корички и борови трески с много смола. Неизбежно е сравнението с Кока-Кола, заради сладката канела и хладния кардамом. Направо ми идва да го изпия!

nd.53475452748192_993296ab0b

Speculoos – L’Antichambre – L’Antichambre (фр. Преддверието) е бранд, който ме интригува силно, а не се коментира често в блогове и форуми. С прекрасни философски названия като “ La sourire de diable“ (Усмивката на дявола), „La raison pure“ (Чист разум) и „Le secret du carnet“ (Тайната на книгата), както и с богата линия от интересни за съчетаване, но и по отделно „основи“ (традиционни като „лимон“ и „амбра“, но и любопитни като „розов пипер“ и „зелен домат“), фотографът и графичен дизайнер Anne Pascale Mathy-Devalck предизвиква въображението и ни кани в „Предверието“ на нейната душевност. А така е възможно да открием и неподозирани кътчета от нашата собствена душевност, нали? Speculoos e кутията с курабийки на Бисквитеното Чудовище от Улица Сезам, което веднага ме препраща към приятелката ми Роси, която е човекът зад симпатичния блог The Big Cookie. Сигурна съм, че тя ще се влюби моментално и ще оцени по кулинарному почти свръхреалното усещане за коледните белгийско-холандски маслени бисквити Speculoos. По детски откровен и без развитие. При мен този парфюм е много нетраен (не повече от час) и не съм сигурна, че някой иска да ухае на маслени бисквити цял ден.

ANTICHAMBRE_parfum_homme_50ml_base-360x36059650708

Espresso Royale – Sebastiane – когато бях бременна, единственото внезапно желание, което се случи дори само един път за девет месеца, беше остра жажда за кафе. Просто си стоях на прозореца, зяпайки един от първите есенни залези и лек ветрец довя отнякъде аромат на прясно сварено кафе. Полудях! Все едно огромни спортни прожектори светнаха с пълна мощ срещу очите ми и трябваше да ги затворя, за да се опитам да се успокоя. Но спокойствието дойде само след като си направих кафе. Две малки глътки бяха достатъчни. Даже не беше нужно да го пия, а само да го мириша в продължение на един час. Горещо, турско (или гръцко), чисто, не много силно, но достатъчно ароматно. Ето на това мирише Espresso Royale. А също и на горещия пясък, в който оригинално се прави турското (или гръцкото) кафе, както и на затоплените около огнището дървени столчета, дървени качета и изобщо цялата дървения, която може да се наслага около едно огнище в турско (или гръцко) кафене. Хареса ми!

indiescents_sebastiane_espresso_royale__23461.1398702265.345.400Turkish-sand-coffee-426x320

Reflection Woman и Honour Woman – Amouage – два от парфюмите на Amouage, които се открояват от цялостната мощна идея на луксозния бранд. Трайни, стабилни аромати, но притежаващи ефирност и мила женственост. Reflection Woman е жълтоцветен, ободряващо акватичен като цъфналите липи, намокрени от дъждовете този месец. По описание не съдържа липа и най-вероятно съчетаването на сладка фрезия, бананово-зелен иланг-иланг, алдехиди и бял мускус допринасят за постигането на липова илюзия. Honour Woman е белоцветен, но без отчетливо подчертани гардения, жасмин, момина сълза или тубероза. Редуват се креместо, пудрено и сапунесто усещане, подобно на детска въртележка, в зависимост от силата на цикъла вдишване – издишване. Наистина красив букет, като за сватба, но и с внесена миниатюрна интрига в съчетанието на опаковка от тънка полирана бяла кожа и стръкчета ветивер.

reflectionwoman_baseimage_200x600pxP1250488honourwoman_baseimage_200x600pxe337170a14f382ac87078dec06209b03

La Danza delle Libellule – Nobile 1942 – когато бях малка, обичах тайничко да си пръсвам от бабиния флакон дезодорант „Зелена ябълка“. Майка ми не го харесваше и само при баба успявах да се насладя на хрупкавата сладка свежест. Явно, „Танцът на водните кончета“ ухае точно на зелената ябълка от моето детство. Приятно откритие, защото рядко попадам на толкова отчетлив и силен ябълков аромат в парфюм, дори моно аромат. За жалост, върху кожата ми не се разви в друга посока, само омекна и изчезна стремително и неочаквано като водно конче.

ViewImageWtmP1010323

Очаквайте продължение…отново…

Нос: Emilie (Bevierre) Coppermann за White Zagora -The Different Company; Olivia Giacobetti за Jour de Fete – L’Artisan Parfumeur; Anne-Cecile Douveghan за Tabac Rouge – Phaedon; Francis Kurkdjian за Manakara – Indult; Karine Vinchon Spehner за The Library Collection Opus III – Amouage; Marc-Antoine Corticchiato за Aziyade – Parfum d’Empire; Anne Pascale Mathy-Devalck за Speculoos – L’Antichambre; Robert Elder за Espresso Royale – Sebastiane; Alexandra Carlin и Violaine Collas за Honour Woman – Amouage, Maurice Roucel за Reflection Woman – Amouage; Marie Duchene и Antonio Alessandria за Nobile 1942 (не е отбелязано конкретно за La Danza delle Libellule).

Снимки и илюстрации: личен архив, thedifferentcompany.com, kinfolk.com, fragrantica.com, moderncountry.blogspot.com.au, phaedonparis.com; Blake Little, Ouriel, back, 2012 (via designboom.com); indult.fr, cuisine.larousse.fr, amouage.com, Iris Swirl by adf6879 on Flickr, parfumdempire.com, krystaslifeinfood.com, l-antichambre.com, memegenerator.net, indiescents.com, thesavorycafened.com, marthastewartweddings.com, nobile1942.it