Emanuel Schongut Stone Man Stone HouseВреме: около 30°С, които на сянка се чувстваха като 20, а на слънце – като 35. Физическо и психическо състояние – умора, но сладка, с измамна безгрижност.

VAARAVaara – Penhaligon’s – рози и кисели праскови. Наистина в началото беше странно свеж, дори леко нагарчащ без помощта на никакъв цитрус. Въпреки че не ми допадна особено, началото беше най-интригуващото в целия аромат. След половин час започна бавно да се банализира. Хълмчетата покрити с прасковени горички постепенно се изравниха до розови долини, в които не подухва вятър. Нали знаете, като останат последните необрани рози, има и тук-там божури и чаени рози, които маркират редове. Ухае хубаво, но някак вече не е интересно. Пък аз очаквах ориенталска феерия от цветя, плодове и подправки. Много познато мирише, много трайно и носещо комплименти, но на мен тази традиционна красота не ми е достатъчна.

Etro_Relent_hydrating_perfumeRelent – Etro – добре, че се върнах да подуша блотера, защото започна застрашително. Като ферментиращ метал. Знам, че няма такова нещо, но усещането беше странно реалистично. ОБАЧЕ претърпя такъв поврат, че ми се зави свят от удоволствие. Пудрен ванилов ирис с оттенъци на горчив бадем и ментов сироп. Прилича ми ту на бръснарски сапун, ту на сухия аромат на опърпаните страници на любима стара книга. А най-хубавото е накрая, когато се превръщам в дете, скрило се в огромната дървена ракла на баба си, сред надиплени ленени чаршафи, бродирани покривки и празнични забрадки.

Носове: Bertand Duchaufour за Vaara – Penhaligon’s, неизвестен за Relent – Etro.

Илюстрация и снимки: Emanuel Schongut – Stone Man, Stone House, 1972; penhaligons.com ; etro.com